sweet dreams.

10/5/2017
отдавна не бях спала на лекция. от повече от година. на втория ред. в средата. на два-три метра от професора - който в случая се измъчваше с говорните си дефекти, тресеше се целият от притеснение и пристъпваше нервно от крак на крак, някак адски монотонно и приспивно, говорейки глупости, недостойни и за първокурсник. а аз все пак изкарах предишната нощ над проекта...
да живее архитектурната теория. ако не беше тя, кога щях да наваксвам загубения си сън?

Оставить комментарий

Емейл не публикуется. Обязательные поля помечены символом *